Айфелова кула

Айфеловата кула (на френски: Tour Eiffel, [tuʀ efɛl]) е желязна решетъчна кула в парка „Марсово поле“ в Париж, Франция. Носи името на инженер Густав Айфел, чиято фирма я проектира и изгражда.

Наричана от парижани „Желязната дама“, кулата е построена между 1887 и 1889 година като входна арка на Световното изложение и първоначално е критикувана за своя дизайн от водещи френски художници и интелектуалци, но с времето се превръща в глобална културна емблема на Франция и една от най-разпознаваемите конструкции в света. Айфеловата кула е най-посещаваната забележителност с входна такса в света– през 2015 година тя е изкачена от 6,91 милиона души.

Кулата е висока 324 метра, приблизително колкото 81-етажна сграда, и е най-високата конструкция в Париж. Основата ѝ е квадратна, с дължина на страната 125 метра. По време на строителството тя изпреварва Вашингтонския монумент като най-висока конструкция в света, рекорд, който удържа в продължение на 41 години, до завършването на „Крайслер Билдинг“ в Ню Йорк през 1930 година. Кулата е първата конструкция, надминала както 200, така и 300 метра височина. След добавянето на предавателна антена на върха на кулата през 1957 година, тя изпреварва „Крайслер Билдинг“ със 17 метра. Без отчитане на антената, Айфеловата кула е втората по височина конструкция във Франция след виадукта „Мийо“.

Кулата има три нива, достъпни за посетители, с ресторанти на първото и второто ниво. Най-горната платформа е на 276 метра над терена – най-високата достъпна за публика наблюдателна площадка в Европейския съюз. Изкачването до първите две нива става по стълбище или с асансьор. Стълбището до първото ниво, както и това от първото до второто ниво, има над 300 стъпала. Макар че има стълбище и до най-високото ниво, то най-често е достъпно само с асансьор.